Jun 9, 2021, 3:04 PM

Пясъчни размисли

  Poetry
403 0 0

Зрънце от пясък в дланта си държа.

Нищо и никаква песъчинка

от вековна скала и вятър родена.

От онези , които създават

брегове на море, на река,

дюни от вълната солена...

Или безбрежни пустини,

където сухотата ражда миражи,

а керваните на душите ни

търсят оазиси сини....

Песъчинка нищо и никаква!

Зрънце от пясъчен свят.

Частица от мимолетно детство,

в което бъдещи архитекти градят

на брега дворци и палати.

Невинно сриват стени

и отново строят

пясъчни кули чудати…

А когато пораснат,

от романтичен пясък оплитат въже

и впрягат в него крилати мечти.

Не сме ли това аз и ти?

Влюбени вървим по брега

и стъпките като сянка ни следват.

С поредна приливна вълна

без следа потъват, изчезват…

Заедно вървим

в света многолик.

а в него - блаженство от утопии…

Животът ни е просто сол и миг.

По дланите рани кървят

от безброй безплодни опити 

юздите пясъчни да хванем.

А щом го обуздаем

от милионите песъчинки,

от житейските бури,

и сълзи от радост, от тъга,

ще се роди отново скала̀.

В нея няма да потъват стъпките.

И няма да рухва нашия замък!

Ще останат в завѐт добрите дела,

щом написали сме ги на камък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...