Пясъчни размисли

Зрънце от пясък в дланта си държа.

Нищо и никаква песъчинка

от вековна скала и вятър родена.

От онези , които създават

брегове на море, на река,

дюни от вълната солена...

Или безбрежни пустини,

където сухотата ражда миражи,

а керваните на душите ни

търсят оазиси сини....

Песъчинка нищо и никаква!

Зрънце от пясъчен свят.

Частица от мимолетно детство,

в което бъдещи архитекти градят

на брега дворци и палати.

Невинно сриват стени

и отново строят

пясъчни кули чудати…

А когато пораснат,

от романтичен пясък оплитат въже

и впрягат в него крилати мечти.

Не сме ли това аз и ти?

Влюбени вървим по брега

и стъпките като сянка ни следват.

С поредна приливна вълна

без следа потъват, изчезват…

Заедно вървим

в света многолик.

а в него - блаженство от утопии…

Животът ни е просто сол и миг.

По дланите рани кървят

от безброй безплодни опити 

юздите пясъчни да хванем.

А щом го обуздаем

от милионите песъчинки,

от житейските бури,

и сълзи от радост, от тъга,

ще се роди отново скала̀.

В нея няма да потъват стъпките.

И няма да рухва нашия замък!

Ще останат в завѐт добрите дела,

щом написали сме ги на камък.