Пясък в очите ми...
Мед си... мажа те на филия,
преглъщам те бавно на хапки...
сладък си... разпилявам се, после се събирам...
Загорча ми... от самотата е.
А беше толкова вкусен...
Пясък в очите си,
незнайно от коя пустиня долетял,
педантично ми попиваш сълзите
боли ме... не виждам.
Бряг си скалист, непристъпен.
Катеря те... стръмен си...
трудно ми, е колената ме болят
уморена съм... давя се в нищото...
няма ме, но защо съм толкова щастлива?
Енергия си... сребриста плазма...,
следваш ме... ту ставаш огромна,
ту малка колкото пламък на свещ...
винаги си с мен, а не мога да те докосна...
Смазващо е...
Длето си, дълбаеш на дълбоко в душата ми.
Боли... временно е само докато изваеш истината.
Подаряваш ми я такава - една съвършена
без забележки... после си тръгваш... завинаги.
Черно бял клавиш си,
докосвам те, не познавам нотите,
натискам клавиша... студен си,
но чувам най-съвършения звук!
Вулкан си... разгневен, изгарящ...
Аз съм скала... от най-твърдите.
Помиташ ме, изпепеляваш ме... няма ме.
Грях си, непорочен заченат с любов,
истина си раздиращо грозна , погубваща,
сълза си солена, но толкова чиста...
смях си... тъжен, загадъчен смях.
Безплътен си, нереален,
а си ми толкова близък.
Сън си... божествен, примесен с кошмар...
© Неземна All rights reserved.
