Пълна луна
Светът приличаше на сън...
Хуан--Рамон Хименес
Заключи ли луната светлата си същност
и заживявам в нейната мечта.
Очаквам с трепет поредния й цикъл.
В очите и душата ми живее следващия ход.
Каква е силата, която ме влече
с надеждата,че нещо хубаво ще срещна?
Защо забравям всичко друго в този миг,
загледан в спътницата на Земята?
На приливи кръвта ме носи бавно,
за да дочуя мислите на своите предци.
Дочувам гласове,желания сред тишината--
ту горестни молитви за добър живот,
ту думи на раздяла и за нови срещи.
Живея като в сън--същинско ехо,
достигнало до мен с кънтяща яснота.
Една тъга изгризва светлината...
До следващия цикъл на жаждата за среща.
© Стойчо Станев All rights reserved.
