Пълнолуние за бродници
В мастиленото, призрачно небе
препускат сенки, тъмни като конници,
към пълната луна. Кои са те?!
Бездомни и тревожни, вечни бродници.
Къде отиват, знаят ли сами?
посока нямат, нито следват знаци
и свири вятър, в тежките мъгли,
злокобен марш за вълци-единаци.
Преследват или бягат (от какво),
защо се крият в дебрите на мрака!?
Луната, като светло зарево,
притегля ги. И сигурно ги чака,
да ги завие с топла пелена,
да им дари покой и безметежност,
защото знае – тяхната вина
е сбъркала посоката си нежност.
Самотни, диви, страшни като грях –
изгубени души на шепа луди...
Земята твърде тясна е за тях -
те имат само дух. И пълнолуние.
© Вики All rights reserved.
