Oct 24, 2014, 7:59 AM

ПънЕвритмия

  Poetry
1.2K 0 3

("Фунгаментализъм")

ПънЕвритмия

Тръбенка тръби "За бой!",
кладници се стягат.
От припънки - кой?   Кой?    Кой?! -
Пънът наедрява!

Без корона - пък расте!
В клонове незрими -
кеш - "зеленото" тече,
даже посред зима.

Зима, взима - все едно.
Даже като дава,
тук-там - въгленче, трион...
пънове създава!

Медийте в шубрака спят,
в транс, опиянени,
пеят за гнезда, а смърт...!
Но, на кой му дреме?

Фунгите хора въртят -
хабитат ще има,
спорите им да растат
в европейски климат!

Има, зима - все едно.
Акъл като няма...
родовото ни дърво -
гниещ мицел стана.

По сурвачка - за из път!
Голите издънки -
хукват нейде, да растат
с корени отвънка.


Чакат родните гори.

От чужди баири...
ще се върнат по-добри!

Дръжки за секири.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...