Първа обич
Първа обич
За първи път сега обичам.
Прелива щастието в мен...
За цял живот във теб се вричам,
и от това съм вдъхновен!
Ти си ми смисълът в живота,
от нищо с теб не ме е страх!
О, ти за мене си пилота,
със който в тъмното не спрях!
Не знам каква е тойта сила,
която здраво ме държи…
Наверно погледът ти, мила,
ме радва или ме тъжи!
Не зная ти с какво успяваш,
не само с сините очи;
ти русата коса развяваш…
Гласът ти все във мен звучи!...
Прекланям се, пред скромността ти.
Ти си с неземна доброта!
О, казвал съм ти много пъти,
че ти си моята мечта!..
Аз искам тук да ти призная,
ти с моите мечти летиш.
За мене си дошла от Рая
и моята съдба държиш…
За нашата любов копнея.
Аз искам с тебе да съм мил!
Сега аз нов живот живея...
Нима до днеска жив съм бил!?
© Христо Славов All rights reserved.
