Aug 23, 2007, 9:03 AM

Първа пролет

  Poetry
1.1K 0 2
Помириши красотата на деня,
облян във утринна мъгла.
Аз ще бъда там с воал
от пролетни цветя.
С теменужен поглед да докосна
твоята събудена душа.
Обляна в утринна роса,
аз тичам боса по поляни,
засяни с пролетни цветя.
Усмихващи се минзухари
докосват момина душа.
А момини сълзи бера.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...