Mar 4, 2012, 2:29 PM

Първата любов

  Poetry » Love
883 1 9
Известно е, че първата любов
ръжда не хваща.
Отдадено на извечния зов,
сърцето плаща -

сто златни удара за тръпен миг
във темпо престо.
Броиш – щастливец, но и мъченик.
Не вземаш ресто.

Очакваш сетне знак за порив нов
и не посърваш,
защото всяка следваща любов
е всъщност първа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...