Nov 26, 2009, 9:21 PM

Първият ми стих за тебе... и последният. 

  Poetry » Other
705 0 3

 


Амбивалентно те обичам и те мразя.
Прикривам чувствата си с изкуствено щастие.
А след полунощ, под завивките плача,
и те мразя, и обичам, и не пиша за теб.

 

Ти си вятър, а тя е листо от есента
и си ви представям как заедно летите.
Но е невероятно реално, и очите ми кървят,
и се усмихвам, и се радвам, и боли ме...

 

 

********

 

Първият ми стих за тебе...
... и последният...
писмо в бутилка, написано с кръвта ми...
Не заслужаваш дори едничка капка,
но аз всичката си кръв за теб запалих.

 

Не поглеждай нейните очи,
в тях мечтите ти са само думи.
А ти... не подминавай моя стих,
че е единствен
... и не ще се никога повтори.

 

Колко лесно ти е, когато не знаеш
колко трудно е всъщност това.
Нейният огън няма да те стопли.
Тя не може в теб да види студа.

 

 

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • 'но аз всичката си кръв за теб запалих...'
    знам какво е... и да плачеш нощем под завивките...
  • ..но аз си обещах.. обещах на себе си, че няма да пиша стихове за него, защото той не заслужава нито една от моите думи..
    ..а пък и така няма да мисля за него..
Random works
: ??:??