Първият ми стих за тебе... и последният.
Амбивалентно те обичам и те мразя.
Прикривам чувствата си с изкуствено щастие.
А след полунощ, под завивките плача,
и те мразя, и обичам, и не пиша за теб.
Ти си вятър, а тя е листо от есента
и си ви представям как заедно летите.
Но е невероятно реално, и очите ми кървят,
и се усмихвам, и се радвам, и боли ме...
********
Първият ми стих за тебе...
... и последният...
писмо в бутилка, написано с кръвта ми...
Не заслужаваш дори едничка капка,
но аз всичката си кръв за теб запалих.
Не поглеждай нейните очи,
в тях мечтите ти са само думи.
А ти... не подминавай моя стих,
че е единствен
... и не ще се никога повтори.
Колко лесно ти е, когато не знаеш
колко трудно е всъщност това.
Нейният огън няма да те стопли.
Тя не може в теб да види студа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сюзън Смърт Всички права запазени
