Малките висулки останаха след снега
да ни сочат заледения остров.
А секундите разминават се бързо с мига,
в който се пързалям и падам на леда.
Болят ме краката, зави ми се свят,
но се изправям отново, за да продължа.
Движа се бавно, със стъпки безшумни.
От страх да не се преобърне Светът...
пред очите ми.
04.12.2012г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up