Човекът се ражда и цял живот учи,
да мечтае, да сбъдва, да бъде щастлив.
И изведнъж, нещо така ще се случи,
да му напомни, че стръмен е пътят и много трънлив.
И все към високото гледа, върви и не спира
да бяга, да гони, след успеха да тича.
Но идва ден, в който разбира,
че важно е само, което обича.
Явор Перфанов©
14.07.2021 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
