Орисани сме да вървим и търсим ПЪТЯ,
през ниски страсти, земна суета...
Съзнаваме ли, че това пътуване
е всъщност път към нашата душа?
Години страдаме и търсим
отвънка лек, вълшебен еликсир,
а той е вътре в нас и трябва
да го намерим и да си го позволим!
Не е ли време да се осъзнаем?
Сами да си дадеме свобода!
Когато бъдем СЕБЕ СИ, тогава
на други ще дариме ЛЮБОВТА!
05.2011.
© Сиси All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
