Път към утеха
По пътя на неизвървените страсти
самочувствието ми се търкаля.
Исках май да го погаля,
но после със ужас разбрах -
то се крие сред локви от страх.
Преди да продължа -
приютих го отново.
Поизтупах го пак -
поизмих го - готово!
Закачих го отпред -
да бъде пътен знак...
Някъде там са мислите ми
за провалите и победите,
за приелите и неприелите
форма и съдържание мои мечти,
за коловоза от щастия и самоти.
Тикам свойта хилава каруца
по черния път от моите страсти.
До мен доволно понакуцва
ухиленият верен разум
и наивно някак си опашката върти.
Дали денят ми ще се просветли?
По разкаляния селски път
разочарованието и любовта
със вплетени ръце вървят.
Не зная права ли съм
или може би греша...
Искам с оптимизъм да се утеша.
© Люска Петрова All rights reserved.
