ПЪТ ОТ ИСТИНИ
Облякох дреха на смирение,
сам Бог изми следите ми в калта!
Най-тъжни дни останаха в забвение,
открих, че има път към вечността!
Оковите от робството захвърлих
и се усмихнах на красивия, нов ден!
Омразата завинаги загърбих,
една любов роди се вътре в мен!
Такава съм, защо да бъда друга?
Животът си не искам да продам,
във път от истини не ще да се изгубя,
каквото мога, аз от себе си ще дам!
© Руми All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
