May 20, 2025, 8:23 PM

Път през времето

  Poetry
397 0 1

Влакът на мечтите ще подмине доста гари,

но когато слезеш- пред теб е новият живот

с усмивка на очакване и без чувства стари

ще те потопи изцяло в неспирния си тропот.

 

Влакът на надеждите не е толкова богат,

но мигът на срещата- по-желан е отпреди

с приятел, който ти да обичаш повече от брат,

а морето да крие от поглед вашите следи.

 

Влакът на изпитанията никога не е желан,

но задължително ще те повози нанякъде

и не е нужно да си смел или пък обигран,

а бъди себе си, където и да те отведе.

 

Влакът на чувствата, ту препуска неудържимо,

ту едвам ще върви или пък ще стои в ступор сякаш,

за да те накара да искаш нещо недостижимо,

което трогва сърцето, но ти затова го искаш.

 

Посоката винаги е една- към бъдещето

и то може да е разглезено или сурово,

и ще те изкуши път да потърсиш към сърцето

на другия, а това никога не става наготово.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...