Аз вярвам, има път за двама
и не ще е той поредна драма,
но тези двама - аз и ти не сме,
защото виж - болката расте.
И погледът ти празен,
ентусиазмът ти сломен,
любимият ти стих намразен,
а в душата - си ранен.
А аз безмълвна се срамувам,
че на любовта не умея да робувам.
И предавам се на гордостта.
Загинала е радостта.
Аз вярвам, има път за двама
и не ще е той поредна драма,
но тези двама - аз и ти не сме,
защото виж - болката расте.
© Xpl All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
