Път за никъде
Хванах ръката на безвремието
и тръгнахме заедно към нищото.
Вървяхме, но не стигахме никъде,
защото не знаехме къде е нищото.
Минахме покрай сухи дървета.
Цветя без цвят видяхме по пътя си.
Не беше ни ден, нито нощ.
Сивотата върху ни се спускаше.
Лица не видяхме на хора.
Само бледи, прозрачни видения,
сякаш сенки от минало, спомени,
които ни придружаваха по пътя ни.
Опитах да затворя очите си,
да не гледам къде точно стъпвам,
но клепачите си стояха отворени.
Всъщност ние май вече сме в нищото.
Ние - аз и моето безвремие.
Ще прекарам тук цяла вечност.
Защото съм най - голямата грешница...
и тръгнахме заедно към нищото.
Вървяхме, но не стигахме никъде,
защото не знаехме къде е нищото.
Минахме покрай сухи дървета.
Цветя без цвят видяхме по пътя си.
Не беше ни ден, нито нощ.
Сивотата върху ни се спускаше.
Лица не видяхме на хора.
Само бледи, прозрачни видения,
сякаш сенки от минало, спомени,
които ни придружаваха по пътя ни.
Опитах да затворя очите си,
да не гледам къде точно стъпвам,
но клепачите си стояха отворени.
Всъщност ние май вече сме в нищото.
Ние - аз и моето безвремие.
Ще прекарам тук цяла вечност.
Защото съм най - голямата грешница...
© Далия All rights reserved.
