Пътеката

Mar 9, 2010, 3:54 PM

Poetry » Love

826 0 8

С годините ще става все по-трудно
да извървя пътеката към тебе...
Ти все по-рядко нощите ми будиш.
И все по-малко дните ми обсебваш.

И изгрева посрещам все по-лесно.
По-бързо влизам в релсите предишни.
Отново съм добра и равновесна.
След давенето уча се да дишам.

Не вярвахме, че времето лекува.
Но неусетно ставаме си чужди...

Нечакан полъх, в тъмното изплувал,
задрямалите спомени събужда.

И като гръм, внезапен и разтърсващ,
се връща любовта ни забранена.
Безумно е към теб да тръгна първа.
Ти потърси пътеката към мене!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

bojilova1 (Петя Божилова)

2010-03-31T21:01:15+03:00

Прекрасно!
petinka67 (Петя Кръстева)

2010-03-20T19:07:57+02:00

Радвам се, че съм тук - при теб!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2010-03-16T08:53:58+02:00

все търсим онези пътеки...
в душата ми влезе, Бианка...прекрасно стихотворение.
ananel (Нелиса)

2010-03-13T12:19:01+02:00

Чудесно е, Уенди!
Niveana (Емилия Николова)

2010-03-11T15:32:05+02:00

Като магия редиш думите, талантлива, бяла вълшебнице.Благодаря ти за удоволствието, което даряваш на мен и на всички тук с прекрасната композиция на поредния ти брилянтен стих.
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2010-03-09T17:54:16+02:00

Има ли значение кой към кого ще тръгне пръв, щом обичта е жива!
Поздрав, Уенди!
Lovewear (Пепър Формаджи)

2010-03-09T17:53:10+02:00

много хубав стих!
Жулли (Юлия Димитрова)

2010-03-09T17:06:59+02:00

"Отново съм добра и равновесна.
След давенето уча се да дишам."

Това ми хареса.