Пътеката
С годините ще става все по-трудно
да извървя пътеката към тебе...
Ти все по-рядко нощите ми будиш.
И все по-малко дните ми обсебваш.
И изгрева посрещам все по-лесно.
По-бързо влизам в релсите предишни.
Отново съм добра и равновесна.
След давенето уча се да дишам.
Не вярвахме, че времето лекува.
Но неусетно ставаме си чужди...
Нечакан полъх, в тъмното изплувал,
задрямалите спомени събужда.
И като гръм, внезапен и разтърсващ,
се връща любовта ни забранена.
Безумно е към теб да тръгна първа.
Ти потърси пътеката към мене!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
