Пътеката
(Стихът е съвместно написан) (Nando feat Ledena)
- Вървя замислен по пътеката,
която спомена за теб ми носи,
която върна лятото и зимата,
със топлите палта, с краката боси.
Пътеката в гората, със листа отрупана,
със малки теменужки в пролетта,
с протягащи се нежни клончета,
от нашето дърво - красивата бреза...
* Вървях и аз по нея вчера,
отпуснала се в мисли с тебе преродени,
за всички дни, прекарани под клонките
на нашата бреза, до теменужките засмени.
Вървя и мисля, че си с мене
и чакам те със поглед, от надеждата роден,
със стара страст, напираща във вените,
със онзи спомен мил и споделен.
- Отдавна тя е запустяла и самотна,
по нея никой вече не върви,
тя беше скрита, пазена за нощите,
в които търсеха се две души.
Отдавна плачат тъжно птиците,
летяли някога край нас щастливи,
отдавна мъчат ме за тебе мислите,
че някога били сме заедно щастливи...
* Сега остават само раните
и спомените парят ни без жал,
че в младостта споделяхме със тебе тайните,
че всеки обичта на другия е дал.
Сега пътеката затрупана от храсти,
като във джунгла тя е вече скрита,
някога, отдавна носеше ни щастие,
сега по нея спомените скитат...
© Георги Зафиров All rights reserved.
