Пътеката на нямото спасение
Не винаги реките са реки.
Понякога са търсени прозрения.
Объркана, посоката крещи
в молитвите след залезните бдения.
Не винаги очите са очи.
Понякога са просто... очертания.
Пристанища на мъртвите лъчи.
Иконостас, прегърбен от мълчания.
Не винаги Спасителят е Бог.
Измамно земен и привидно смъртен.
Обречен гняв. И след гнева - потоп.
А изгревът - изгубено безпътен.
Но винаги от липсата боли.
А болката е всъщност... избавление.
И винаги сълзите са били
пътеката на нямото спасение.
© Дарина Дечева All rights reserved.
