Пътешественичка
Пътешественичка
Подскочи катеричка малка
от нисък бор на по-висок.
Отронила се в миг шишарка,
цамбурна в бистрия поток.
Тя гмурна се, изплува с вик,
с любов помаха на дървото.
Ех! Свободата е прекрасен миг -
къс от столетието на живота.
Подскачайки върху водите,
заплува с люспести ръчички.
Чула за чайките и за вълните -
поиска да ги види всички.
С пъстървите се надпреварва,
без дъх премина под дъгата
и трудно бе ù да повярва
как кръгла се върти земята?!
Достигнала полето златно,
доволна лази под върбите
и плуват облаци обратно
към дълбините на очите.
Пътува много дълги дни,
великата река достигна -
в разказващите ù води
тя развълнувана не мигна.
Плахо поглеждаше звездите,
стръвно на запад устремени -
горящи въглени в очите
на нощни, облачни хиени.
На лунната диря в източния край
тъй неусетно млъкнаха водите
прегърнали се с морския безкрай -
полюшнаха я дружески вълните.
Омаяна… дъхът ù спря!
Каква коприна се разлива -
щастлива вътрешна заря
очите ù огря красиво.
Нещо просветна във водите,
над хоризонта се издигна,
лъчи разреши във вълните
и на шишарката намигна.
Глава поклати като шамандура!
Това бе слънцето, което
видяла бе и в родната клисура,
не знаейки, че ражда го морето.
С наслада плувайки в лазура,
тя изумена разгада,
че пухкавата му глазура
е всъщност - гребен на вълна.
Помисли, че е от сметана -
лакомо близна го с език,
той от соленото се схвана -
последва остър вик.
Летяща чайка отговори -
крещейки ù да замълчи,
че, шумно докато говори,
ù пречи риба да лови.
Не знаеше за морското ниво!
Какво ли значи кота нула?
И блъсна се в кръвясало око -
за малко да я изяде акула!
От ужас в дълбините се преметна!
Преди в калкан да се разбие,
че месоядна е се сети
и няма нужда да се крие.
Със любопитство мидата отвори -
застана дружелюбно на вратата,
приветства я, а тя затвори -
тежала ù била водата.
Видя два плоски морски рака -
замислени вървяха по корали.
Необичайно острите им щипки
възпряха я да ги погали.
И раковини няколко, съседки,
зърна сред дънни водорасли.
Зачуди се: - Дали сме братовчедки,
върху какво дърво са расли?
Добре, че твърдоглава беше тя -
медузата ядосана не я опари,
макар че някаква вълна
върху ù с грохот я стовари.
Очарователно, делфин видя-
по-умен май че е от нея.
Със рибите той поигра
и поговори с хората на кея.
С вълните стигна чак до плажа.
Много строежи, малко флора -
гола как да се покажа
пред толкоз много хора?!
Отплува в близката лагуна,
прикри се сред скалите.
Зачака самолета с клюна -
с маршрут през планините.
Увлечена, с морето поигра,
а времето студено беше.
Как мина лятото, тя не разбра -
инстинкта топло я зовеше.
Покачи се на щъркела прочут -
доволна тръгна си от тук.
Ще слезе някак си със парашут -
транзит летеше той на Юг.
Пристигна вкъщи и се спусна
под снежни сребърни пера -
търкулна се, глава отпусна
и сънно прошептя:
- Морето е голяма гюрултия,
там е за малките деца…
Харесвам морската стихия,
но искам тука да раста.
© Борис Борисов All rights reserved.
