Aug 15, 2021, 7:04 AM

Пътешествията на един вълк единак

  Poetry
415 0 0

Пътувам си нощем спокойно.
Минавам през Роман дори.
Надежда крепи ме: достойна,
че виждам човешки съдби.

На Мездра ни става студено
и някой в студа се прозя.
На Телиш се вижда зелена
вселена от светли цветя.

На Плевен животът Живее!
На Левски душата лети!
Животът красиво се смее!
На Горна затварям очи...

Пътувам без карта и виза.
Аз често съм вълк единак.
Отварям очи, за да слизам.
Ще чакам за другия влак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...