Къде те води този път
в ожънатите ниви?
На лятото ще е стихът,
а другото – делиме.
А другото е... колко то? –
през есен – в бяла зима.
Замесеното ни тесто
по-клисаво, видúмо.
С представите, че топъл хляб
от него ще се вади
като на онзи Омир сляп
със песните – балади.
Останалото е мираж
до хоризонта светъл.
И Лета с нейния бараж
до който ще докреташ.
© Иван Христов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
