Пътища
Пътища, пътища...
Пътища много.
Кой ли от всичките тях
да избера?
Все във обратна посока
ги извървявам,
дето отдавна по тях
са залезли слънца.
Пътища с мраморни стълби,
пътища прашни,
някои с цветни алеи,
други с бодли...
Как във очите ми
смях да изгрее,
щом те не срещам
по тях да вървиш?
Как да запаля в
сърцето огнище?
Огнище без дом
е похарчен живот.
Пътища кални душата ми нищят.
Где да те срещна -
спасителен брод?
Гледа ме с чувство луната
и сочи
път към далечния,
син небосклон,
чувам в сърцето ми,
радост клокочи...
ангели бели
ми правят кордон.
© Росица Петрова All rights reserved.
