Неведоми са пътищата Божи!
Понякога минирани съвсем,
избираме на сляпо, ако можем
или тотално да ги отречем.
Неверния си път ако поемем -
връхлитат ни порои зли.
Не искаме да ги приемем,
но ни ужилват хиляди оси.
И си задаваме въпроси -
по кой от пътищата да вървим
и кой доброто ще ни носи,
и как живота си да изградим!
А толкова е всъщност просто!
Обичай, прощавай и твори
с чест, достойнство, благородство
свят с хармония и мир си сътвори!
© Румяна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
