Пътуване в метафори
Душата й запалиха.
Небето се позна
по пламъците свобода -
гореше в синьо.
Ръкавите на бледата й риза
отчаяно му махаха за помощ.
Дърветата откъсваха листа
и бягаха, крещейки
с птичи гласове
да се вплетат с горещи цветове
на вятърните мелници
в крилете пеперудени.
От облаците бързаха
на капки нишките
и се завързваха
в изсъхнали треви,
объркано изплакваха
от закъснялата си помощ
по голите полукълба
на скална долина...
Мощта се луташе безпомощно,
в нозете на пожарите сглобяваше
от думи стълби
и от разбити лодки
по парче дъга
за циферблат на ново време.
Луната свършващо запомняше
за следващата фаза новолуние.
Балони с въздух от въздишки
догонваха миражен кораб
с единствена реалност...
въжетата - усуканите мисли
на изгорялата душа.
© Калина Костова All rights reserved.
