Пътуващи години
ПЪТУВАЩИ ГОДИНИ
Къде отиват изживените години?
Къде се трупа времето изтляло?
Когато този кратък ден отмине,
къде погребват мъртвото му тяло?
Не знам.
Познавам хора с много “вчера”,
подобно стари дрехи, съхранени
на спомените минали в килера,
сред нафталина в мрака подредени.
Познавам други,
палещи огньове
от шумата изсъхнала на дните,
за да ги топли “вчера” в дни сурови,
сред зимните виелици сърдити.
Познавам и такива –
дни-имане
в старинни делви из мазите трупат
и все броят – ще стигне ли събраното
от идващите дни да се откупят.
А моите отминали години?
Като старинни тежки каравели,
забили мачти в небесата сини,
те в своя път незнаен са поели.
В среднощен час по пътища далечни,
отплавали от кея на сърцата,
те се стопяват в океана-Вечност
и тихи ветрове шумят в платната им.
Те имат екипажа на мечтите,
а в трюмовете корабни почива
безценният за мен товар на дните ми –
успехът сладък,
раните горчиви...
Те странстват в светове неосъзнати,
от баладични ветрове люлени,
но щом задуха споменът в платната,
те хвърлят котва в залива при мене
и нощем в сънищата си красиви
аз пак съм млад,
пак в зрелостта си бродя...
Годините отминали са живи –
те просто са старинни платноходи;
те целите са порив и движение,
крило на птица в небесата сини,
те не умеят да стоят до мене –
те просто са пътуващи години.
... И пак зори над океана-Вечност,
и пак играе вятърът в платната –
летят към хоризонтите далечни
годините,
които съм изпратил...
© Валентин Чернев All rights reserved.
