От слънце огън ще си взема
цигарата си да запаля.
Луната с нежност ще превзема
и на звезди ще се похваля.
Ще седна аз на лунен камък,
и там цигарата да пуша.
Луната ще е моят замък.
Земята ми дойде до гуша.
Ще тръгна после към звездите.
Ще мина бос по пътя млечен.
И там - в очите на дедите,
да видя образа си вечен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Благодаря,Мисана!
Радвам се, че харесахте!Поздрав от мен и хубав ден!