Jun 18, 2013, 11:27 AM

Пътят 

  Poetry
894 1 2

 

 

ПЪТЯТ

 

 

От росата на изгрева до сълзата на здрача

този път към безкрая в нозете ми скита –

той ли ляга под мен, аз по него ли крача

и чии са тогава пред мене следите?

 

Може би с неподвижност очите са пълни,

може би неподвижен стоя сред полето,

а препускат край мене далечните хълмове

и далечните стари самотни дървета?

 

Не, познавам го, пътят пред мене е същият,

който някога светло напред ме помами –

той започваше, спомням си, точно пред къщи

и следеше на хълма извитото рамо.

 

Беше прав, беше лесен и странникът-вятър

беше винаги с мене и вечно – попътен;

но отмина на моето детство зората

и отдавна е спомен – неясен и смътен.

 

Младостта ми дойде кръстопътно-тревожна

– този път на хиляда страни се разплете,

сто посоки лежаха пред мене възможни

и си даваха среща у мен ветровете.

 

И се лутах по всички компасни посоки,

и поемах на юг, а на север пристигах...

... но изтече на дългото лутане срокът

и отново съм тук, и мъглата се вдига.

 

И е пътят отново един... но различен,

и е вятърът същият... само че леден,

а край мене далечните хълмове тичат

и напред ме очаква завоят последен.

 

Този път е различен, и все пак е същият,

и ветрецът е същият – друг е ненужен,

а далече в прохладния здрач се прегръщат

даже полюсът северен с полюса южен.

 

Няма вече напред кръстопътища в здрача,

ветровете не свирят в платната високи –

пътят ляга под мен, аз към залеза крача...

 

И да искам – не мога да сбъркам посоката!

 

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • О, да, времето за лутане наистина свършва и грешките стават забранени! Пак пленихте мисълта ми...
  • Е това е едно от нещата които харесвам на пътя сега -"и да искам не мога да -сбъркам посоката".
Random works
: ??:??