Като кървящ защитен механизъм

сърцето наранено за болка се приготвя.

Заради теб и ужасния ти егоизъм

раната за пореден път в мен се закотвя.

Сърцето ми разби се като чаша стъклена,

но, уви, парченцата не те пронизаха.

И съдбата ми се струва тъй изкуствена,

а всички болки през душата преминаха.

За мен животът е тъй отдалечен,

близо е единствено тъгата.

Светът сега ми се струва много променен,

защото с болка ме прободе стрелата.

Търся стимул, за да се изправя,

оглеждам се за причина навсякъде,

дори забравени кътчета преравям,

но не виждам светлина да влиза отнякъде.

Само твоите очи търся в тъмнината,

не разбра ли, че за теб ще обърна света?

Само теб успях да допусна в душата,

само пред теб не поставих мъгливи пердета.

Но вече не е от значение,

късно е вече за всичко това.

Ти каза, че губиш търпение,

макар да знаеше, че кармата ни прикова.

Отдадох ти се по всеки възможен начин,

да влезеш в мен позволих ти.

Бях сигурна, че границата ще прекрачим,

най-тъмните си тайни споделих ти.

Изгубих най-ценното си нещо

в опита си да те запазя.

Може да прозвучи зловещо,

а аз просто исках да се предпазя

от куршумите на съдбата

тъй жестоки, тъй коварни.

И все пак може би в мен е вината

за думите ти тъй вулгарни.

Върху сърцето виновно пада мъглата

и след себе си тъжни мигове оставя.

Дори да не искам - идва самотата,

в своя тежък плен започва да ме заравя.

Очите сега са от болка замъглени,

гримът ми бавно се разтича.

Спомените ми от теб са овъглени,

заради секса и мене ти заобича.

Но не успя да задържиш дори това

заради егоизма си проклет,

заради тази гордост култова.

Сега си имаш за ада билет!

А на мен дори това не остави,

тръгна си ти и сякаш ме ограби.

Всичко на света ми взе,

дори и лошите неща в живота.

Отиде си и сякаш ме прокле

да живея и страдам в сивота.

Чудя се ще можеш ли в очите да ме гледаш

след всички мъки, които причини,

чудя се дали себе си ще поогледаш,

но ще разбера това - запомни!