Години все пътя си търсех,
посоки различни следях
и себе си лъжех, че зная
къде и защо се стремя.
Прекарвах в горите пътеки,
дори магистрали строях.
Почивах на прашни площади
и търсеща тръгвах от тях.
Залитах, и падах, и ставах,
и пак хоризонта държах.
Залутана в грешни посоки,
накрая сама осъзнах,
че няма мой път на земята
и тесни са всички платна,
щом мога с размах на крилата,
макар и сама... да летя.
© Джейд All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
