Nov 13, 2007, 11:04 AM

Пътят на врабчето 

  Poetry » Civilian
1204 0 13

 

Години все пътя си търсех,
посоки различни следях
и себе си лъжех, че зная
къде и защо се стремя.

Прекарвах в горите пътеки,
дори магистрали строях.
Почивах на прашни площади
и търсеща тръгвах от тях.

Залитах, и падах, и ставах,
и пак хоризонта държах.
Залутана в грешни посоки,
накрая сама осъзнах,

че няма мой път на земята
и тесни са всички платна,
щом мога с размах на крилата,
макар и сама... да летя.

© Джейд All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??