Пътят на врабчето
Години все пътя си търсех,
посоки различни следях
и себе си лъжех, че зная
къде и защо се стремя.
Прекарвах в горите пътеки,
дори магистрали строях.
Почивах на прашни площади
и търсеща тръгвах от тях.
Залитах, и падах, и ставах,
и пак хоризонта държах.
Залутана в грешни посоки,
накрая сама осъзнах,
че няма мой път на земята
и тесни са всички платна,
щом мога с размах на крилата,
макар и сама... да летя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейд Всички права запазени
