Пътят над щастието

Feb 19, 2008, 2:10 PM

Poetry

754 0 1

Ден уморен и упоен,
разбунтувай се сега!
Вземи мен в плен
и покажи ми грубостта.
Защото красотата изтля
и реалността ни залива,
болна и сляпа любовта умря,
а очите й водача не намира.
Всеки човек пътека има
и изхода, ще кажеш, е там,
но розата е красива и бодлива,
тъй и човекът не пътува сам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пътят над щастието

Want to read more?

Random works