Пъзел от ветрове
Пъзел от ветрове
Обичах те безумно. Полудявах.
Намирах все по-трудно сутринта.
Обичах те горещо като залез,
не исках да си спомням за света.
В ръцете му сме пламнали снежинки.
В очите му сме мрачен звездопад.
В дома му сме изгубени калинки,
които пак самички ще заспят.
Безкрайно са широки тишините.
В сърцето на света е студ и дим.
Единствено в съня на висините
изгубваме страха си да летим.
Последвай ме. Обичам те безумно.
Понякога ще бъда тъмен лед,
но твоите мечти ще ме стопяват
в едничкия и невъзможен ред,
на който са ни учили звездите.
В смеха ти пак се ражда днес света.
© Йоана All rights reserved.
