Работиш тайно.
Работиш тайно в мен
и пътища строиш, когато спя.
Помагаш ми с товара всеки ден,
да може някой мъката със мене да споделя!
Работиш тайно в мен
и пъзела красив следя.
Как всичко можеш с такава красота да подредиш
и всяко зло в добро да промениш.
Без теб безсмислен би бил света,
защото краят идва и отнема радостта.
Колко чудно скрил си във смъртта живота.
И винаги оставяш отворена поне една врата.
И дори навънка буря да вилнее,
студът във лед да свие всяка клетка.
То пламъкът не ще да угаси,
от други свят е той, и с още по-буен огън ще пламти!
Инструмент да съм в ръката Твоя,
да има смисъл, истина, любов.
Че надеждата умира - трудно време,
да възкресяваш Ти си винаги готов!
© Краси Иванов All rights reserved.
