Покрай реката с цъфнали липи

пчелин от кошери бай Димчо нареди.                                                      

И не един и два, а цели десет,

ще вади сладък мед до късна есен.

Предлагам там за миг да спрем,

жуженето да чуем и да разберем

как малката пчеличка без почивка ,  

с прекрасно име  Работливка,                  

събира кехлибарения мед    

от всяко стръкче слънчоглед,

от цъфнали цветенца и тревички,

цветя и борови горички…

Ето я, със своите сестри се връща

с кофички прашец пред свойта къща.

Посрещна ги на прага Майката - царица,

и каза с мил гласец на своите дечица:

„За да напълним всички пчелни пити,

за да сте нахранени, доволни, сити

литнете там, зад оня хълм висок,

в овощните градини за още плодов сок.

Във восъчните пити от зрелия нектар,

като подарък за нашия пчелар,

ще направим мед и пчелно млечице,

за здравето на всички в малкото селце.

А Работливка тука ще остане

на входа кошера голям да пази

от гост неканен и скандален -

търтея - от всички най- нахален.“

И ето го, пристига мързеланко,

гладен и настръхнал дебеланко

от кошера храна да вземе наготово…

Но…Работливка даде му отпор отново!

Като войник застана най-отпред!

Насочи с точност своя арбалет!

Прободе търтея със дългите антенки!

Победа! Търкулна се под храста с дренки!

Засрамен изпод него пропълзя

и бързо – бързо гладен отлетя!

А тя, доволна от своите успехи

съблече бойните доспехи.

Крилцата с жълт воал наметна,

нашарен с черни мъхести райета

и затанцува чак до облачето волна

(от името и, сещате се … тя е неуморна!)

Със своите сестрици златокрили

отново с кошничките литнаха щастливи.

Напълниха пчелина с мед целебен…

Прекрасно е, когато си потребен!