Работливка
Покрай реката с цъфнали липи
пчелин от кошери бай Димчо нареди.
И не един и два, а цели десет,
ще вади сладък мед до късна есен.
Предлагам там за миг да спрем,
жуженето да чуем и да разберем
как малката пчеличка без почивка ,
с прекрасно име Работливка,
събира кехлибарения мед
от всяко стръкче слънчоглед,
от цъфнали цветенца и тревички,
цветя и борови горички…
Ето я, със своите сестри се връща
с кофички прашец пред свойта къща.
Посрещна ги на прага Майката - царица,
и каза с мил гласец на своите дечица:
„За да напълним всички пчелни пити,
за да сте нахранени, доволни, сити
литнете там, зад оня хълм висок,
в овощните градини за още плодов сок.
Във восъчните пити от зрелия нектар,
като подарък за нашия пчелар,
ще направим мед и пчелно млечице,
за здравето на всички в малкото селце.
А Работливка тука ще остане
на входа кошера голям да пази
от гост неканен и скандален -
търтея - от всички най- нахален.“
И ето го, пристига мързеланко,
гладен и настръхнал дебеланко
от кошера храна да вземе наготово…
Но…Работливка даде му отпор отново!
Като войник застана най-отпред!
Насочи с точност своя арбалет!
Прободе търтея със дългите антенки!
Победа! Търкулна се под храста с дренки!
Засрамен изпод него пропълзя
и бързо – бързо гладен отлетя!
А тя, доволна от своите успехи
съблече бойните доспехи.
Крилцата с жълт воал наметна,
нашарен с черни мъхести райета
и затанцува чак до облачето волна
(от името и, сещате се … тя е неуморна!)
Със своите сестрици златокрили
отново с кошничките литнаха щастливи.
Напълниха пчелина с мед целебен…
Прекрасно е, когато си потребен!
© Даниела Виткова All rights reserved.
