Рада – дъщерята на Родопа
Продавал шаяк и гайтани
търговецът от планината.
Но се оженил родопчанинът
и рожби седем от жената
той имал. Вълчо Казалията
поискал щерка да изучи.
Най-малка от децата бѝла,
но с Рада щяло да се случи.
Тя в Карлово - години четири –
различни знания събрала.
На вярата след туй наречена,
в метох Калоферски живяла.
Църковен български с науки
прилягали ѝ на сърцето.
Но тейко ѝ решавал тука,
избрал за нея друго – дето
да носи светлина в мрачѝло
на всички в родното им село.
Килийния модел сменило
за пръв път Радиното дело.
Когато благослов ѝ дали
елитът тамошен и попа,
учителството тя избрала,
наливала със зърно снопа.
С отдаденост мисионерска
до края на живота бѝла.
Събрана с Бялко в път житейски,
тя шест деца му народила.
В свещеник бил ръкоположен,
а Рада била попадия.
Пред много трудности изложени,
свободния си дух не криели.
Година в Солунски зандани
със скъпия съпруг лежала.
Но те - будители призвани –
идеите си не предали.
Езикът български черковен
изместил гръцкия напълно.
За родния си край – съдбовен
живот тя имала. Покълнал
талантът в стихотворни рими
на тази първа поетеса,
с отдаденост непоклатима
и силна обич. Днес къде са?
За ярките следи на Рада
Родопа приказки разказва.
И след смъртта ѝ още страда
гръдта в планинската ѝ пазва.
Мили приятели, с това стихотворение участвах в тазгодишния конкурс "Рада Казалийска"
и получих поощрителна награда - грамота. Но сред нас е носителката на призовото отличие -
първа награда бе присъдена на Меги Миткова за стихотворението ѝ "Без право на връщане".
Нека ѝ е честита победата в конкурса! Сигурна съм, че нейната поезия ще я изведе и до други
награди!
© Мария Панайотова All rights reserved.
