Dec 27, 2013, 8:29 PM  

Радост 

  Poetry » Other
701 0 1

Лицето ти със взлом се вмъкна
и в разума ми се заплете,
на пръсти мислите ми да измъкне
да ги покани в свят тъй нов и цветен.

Очите ти са малки глобуси -
по тях континенти откривам,
където загубили са се стотици гларуси,

аз пътя свой във тях намирам.

Усмивката ти -  ефирна въздишка,
която гърдите ми кротко отпускат,
щом с нея  се засмееш  - всичко диша,
а светът във мене лудо препуска.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??