В сърцето болката не спира,
макар че съм щастлива днес.
Нещастието ни отмина
и радостен е моят ден.
Не искам друго, мили Боже -
единствено със здраве ни дари.
Дано да спра да се тревожа
за идващите дни.
И в тази топла, мека есен
отново ни омайва птича песен.
Радост моя, когато си до мен,
животът е от слънце озарен.
© Наташа Биразова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
