Разхвърлях се в пространството,
като дим се разнесох.
Опуших човешки души,
признах и сто истини.
Сърдечна и откровена,
качих си кръста на гърба.
И пак объркана стоя,
със себе си насаме разговарям...
Двулична ли станах,
или се влюбих отново?
Но единият сега е моята любов,
а другият уби я преди време в мене...
01.09.2008 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Ако можеше и повече щях да ти пиша, но уви не може 