Разхвърлях се в пространството,
като дим се разнесох.
Опуших човешки души,
признах и сто истини.
Сърдечна и откровена,
качих си кръста на гърба.
И пак объркана стоя,
със себе си насаме разговарям...
Двулична ли станах,
или се влюбих отново?
Но единият сега е моята любов,
а другият уби я преди време в мене...
01.09.2008 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Ако можеше и повече щях да ти пиша, но уви не може 