Aug 9, 2007, 11:10 PM

Рай в ада

  Poetry » Love
1.4K 0 5
рай в ада

 


Животът ми с твоя се вплете случайно,
но сякаш ти беше в друг свят, в друго време...
След всеки миг с тебе надявах се тайно,
че някъде писано ти е да си с мене.

След всяка раздяла внезапно умирах,
след всяка целувка отново се раждах,
безмълвно се молех мигът да не спира,
греха си пред него със сълзи заплащах.

Започнаха дните да стават години,
броях часовете до срещата с теб.
Лъжата пред другия адски тежи ми...
Обичам го, ала не мога без теб.

И все така адът не свършваше...
А ти беше всичко - ти беше раят,
ти нито оставаше, нито си тръгваше...
Очаквах началото, а може би края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ира Милова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!Този е писан с много сърце!И дочаках...края...
  • Нямам думи! Много добър стих!
  • Браво!!!
    Чудесен стих!
  • Много е хубаво !!! Просто прекрасно продължавай в същия дух за да можем да четем хубава литература. Даже след време ти пожелавам да издадеш някоя стихосбирка. УСПЕХ !!!! оТ НадКа и Митреле
  • !!!!!!!*

    много добро попадение!

    И все така адът не свършваше...
    А ти беше всичко - ти беше раят,
    ти нито оставаше, нито си тръгваше...
    Очаквах началото, а може би края.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...