Вечер кротко извеждам луната.
Сгъвам листа на прашните дни.
Във гнездото на рижата сврака
скривам шепа добри светлини.
Остарелите призраци пълнят
с рими всеки среднощен рефрен.
Със последен дъх утрото чака,
моя стих от щуреца пленен.
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
И аз чакам стиховете ти! Поздравче!