Jan 21, 2007, 3:41 PM

РАЖДАНЕ 

  Poetry
728 0 8

 

 

Вечер кротко извеждам луната.
Сгъвам листа на прашните дни.
Във гнездото на рижата сврака
скривам
 шепа добри светлини.

Остарелите призраци пълнят
с рими всеки среднощен рефрен.
Със последен дъх утрото чака,
моя стих от щуреца пленен.

 

 

Димитрия Чакова

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??