Apr 26, 2009, 8:22 AM

Райска градина

  Poetry
1.3K 1 1

Райска градина


Пролет щом се пукне,
кукувичка кукне,
лозица извива снага
до родната стреха.

Нежна коприна
се спуска от небето
над мойта родина
с цвета на морето.

В полето се рее
златна пшеница,
омайно тук пее
родната птица.

Планините зелени
с вековни гори,
в реки и езера
животът кипи.

Тази райска градина
е моята родина,
с любов ще изричам -
България обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Маргина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...