Райска градина
Пролет щом се пукне,
кукувичка кукне,
лозица извива снага
до родната стреха.
Нежна коприна
се спуска от небето
над мойта родина
с цвета на морето.
В полето се рее
златна пшеница,
омайно тук пее
родната птица.
Планините зелени
с вековни гори,
в реки и езера
животът кипи.
Тази райска градина
е моята родина,
с любов ще изричам -
България обичам.
© Райна Маргина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво , мн е хубаво.