Райска градина
Пролет щом се пукне,
кукувичка кукне,
лозица извива снага
до родната стреха.
Нежна коприна
се спуска от небето
над мойта родина
с цвета на морето.
В полето се рее
златна пшеница,
омайно тук пее
родната птица.
Планините зелени
с вековни гори,
в реки и езера
животът кипи.
Тази райска градина
е моята родина,
с любов ще изричам -
България обичам.
© Райна Маргина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво , мн е хубаво.