Рамка от себепознание
Рисувам с пръсти, потопени в душата ми.
Овали в кръг бягат и се разминават.
В ъглите сенки, ненамиращи телата си,
невъзможния си отпечатък слагат.
Платно ми е стената на моята присъда,
изопнато като гърчеща се струя по лика.
Идея няма, в стремежа е да бъда друга.
Изкуството е откровеност на мига.
Потрепва ръката в стонове глухи,
вече татуирана с безпаметни слова.
Рисувам контури нежни на разруха.
Потапям в пресъхналата красота...
Последната щриха насища с безумие.
Цветовете са прозрачни от мълчание.
Нарисувах миг, нарекох го „Погубване"
и поставих в рамка от себепознание.
© Даниела All rights reserved.
