Рано рожбичка ранила,
рано песничка извила –
песен бодра, песен звънка,
смая даже Петльо вънка:
"Ставай, мамо, няма време!
Мене хич не ми се дреме,
че не ми достига пладне!
Ей го – слънцето ще падне!
Бързам да се налудувам,
бързам теб да нацелувам,
бързам вънка да играя,
не седи се в тази стая!
Знай, от всичко най-обичам
като вятъра да тичам!
Идвай, че ще се принудя
всичко живо да събудя!"
© Миглена Миткова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
