Рано рожбичка ранила,
рано песничка извила –
песен бодра, песен звънка,
смая даже Петльо вънка:
"Ставай, мамо, няма време!
Мене хич не ми се дреме,
че не ми достига пладне!
Ей го – слънцето ще падне!
Бързам да се налудувам,
бързам теб да нацелувам,
бързам вънка да играя,
не седи се в тази стая!
Знай, от всичко най-обичам
като вятъра да тичам!
Идвай, че ще се принудя
всичко живо да събудя!"
© Миглена Миткова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
