Рано рожбичка ранила,
рано песничка извила –
песен бодра, песен звънка,
смая даже Петльо вънка:
"Ставай, мамо, няма време!
Мене хич не ми се дреме,
че не ми достига пладне!
Ей го – слънцето ще падне!
Бързам да се налудувам,
бързам теб да нацелувам,
бързам вънка да играя,
не седи се в тази стая!
Знай, от всичко най-обичам
като вятъра да тичам!
Идвай, че ще се принудя
всичко живо да събудя!"
© Миглена Миткова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
