Рано рожбичка ранила,
рано песничка извила –
песен бодра, песен звънка,
смая даже Петльо вънка:
"Ставай, мамо, няма време!
Мене хич не ми се дреме,
че не ми достига пладне!
Ей го – слънцето ще падне!
Бързам да се налудувам,
бързам теб да нацелувам,
бързам вънка да играя,
не седи се в тази стая!
Знай, от всичко най-обичам
като вятъра да тичам!
Идвай, че ще се принудя
всичко живо да събудя!"
© Миглена Миткова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
