Ранен и отмъстен
Надалече от мене вървете
и, моля ви, сам-самичък ме оставете.
Получих вече добър урок,
любовта ми бе за вас порок.
И принуден бях да замълча,
наложи се да се впусна в таз игра.
Игра на живота и смъртта,
игра страшна и зла.
В огледалото няма вече лице,
лице на мъничко безпомощно дете.
Там вече ме гледат чужди очи,
очи, забравили, че всеки има мечти.
Виждам гърди, в които не бие сърце,
там има само студени ледове.
Стоят две ръце закачени,
ръце красиви и раняващи.
Устни, нежно целуващи,
устни, любовта изпиващи.
И всеки се чуди, всеки ме пита,
не познавам ли любовта.
Ха-ха, няма такива неща,
няма любов, няма доброта.
Хората всичко в мене убиха,
душата моя жестоко раниха.
Сега мога само да ранявам,
всички и всичко да унижавам.
Имам чар и красота,
с тях разбивам хиляди сърца.
Имам всичко онова,
необходимо ми за да отмъстя.
© Владимир Петков All rights reserved.
