Ранен и отмъстен
Надалече от мене вървете
и, моля ви, сам-самичък ме оставете.
Получих вече добър урок,
любовта ми бе за вас порок.
И принуден бях да замълча,
наложи се да се впусна в таз игра.
Игра на живота и смъртта,
игра страшна и зла.
В огледалото няма вече лице,
лице на мъничко безпомощно дете.
Там вече ме гледат чужди очи,
очи, забравили, че всеки има мечти.
Виждам гърди, в които не бие сърце,
там има само студени ледове.
Стоят две ръце закачени,
ръце красиви и раняващи.
Устни, нежно целуващи,
устни, любовта изпиващи.
И всеки се чуди, всеки ме пита,
не познавам ли любовта.
Ха-ха, няма такива неща,
няма любов, няма доброта.
Хората всичко в мене убиха,
душата моя жестоко раниха.
Сега мога само да ранявам,
всички и всичко да унижавам.
Имам чар и красота,
с тях разбивам хиляди сърца.
Имам всичко онова,
необходимо ми за да отмъстя.
© Владимир Петков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Извинявай, но не ти се отдава... да си безчувствен и отмъстителен...
Тоя стих просто компроментира гаднярското начало у теб
Виж, за разбиването на сърца... вероятно е така...
Стиховете, понякога, могат да се забиват много на дълбоко...
-
Ееее,не с лошо...шегувам се.Красиво и тъжно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"...Имам чар и красота,..." не се и съмнявам, но моля те не бъди толкова жесток, не ти отива да си отмъстителен и да раняваш