Ранен сокол съм аз, ранен в крилете,
рани ме ти. Любов, рани ме в устрем.
За мене разкажи на ветровете,
че ти рани ме днес, кажи им утре.
От моето небе ми дай частица
и нека вятърът отново вее,
макар и без криле - оставам птица.
Но гарванът сега е взел престола,
седи на моя трон, блажен куфее.
С ранена гордост е сега сокола.
Златко Станоев
© Златко Станоев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
