Ранен сокол съм аз, ранен в крилете,
рани ме ти. Любов, рани ме в устрем.
За мене разкажи на ветровете,
че ти рани ме днес, кажи им утре.
От моето небе ми дай частица
и нека вятърът отново вее,
макар и без криле - оставам птица.
Но гарванът сега е взел престола,
седи на моя трон, блажен куфее.
С ранена гордост е сега сокола.
Златко Станоев
© Златко Станоев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
